Анна Димова

  [BG]   EN  
Анна Димова

Начало
Текст
Поезия
Интервю
Акварел и туш
Темпера и акрил
Графика
Рисувано дърво
Прежда
Вкусотии
Любими места
Аз
Контакт



Текст / Публицистика

10 Декември 08, 00:00 / Автор: Анна Димова
8 мита за ХИВ/СПИН

1. ХИВ и СПИН е едно и също

Не е едно и също, макар първото да е условие за второто. ХИВ (Човешки Имунодефицитен Вирус) е вирус, който, след като веднъж попадне в тялото ти, остава там до края на живота ти. С ХИВ можеш да живееш с години, без да развиеш никакви симптоми, без дори да подозираш, че си заразен, което обаче не ти пречи междувременно да го предаваш на други хора. Можеш да развиеш СПИН (Синдром на Придобита Имунна Недостатъчност), само ако ХИВ инфекцията не се лекува.

2. От СПИН се умира 

Всъщност СПИН сам по себе си не убива, а просто позволява да умреш и от най-банална простуда, която иначе изкарваш на крак. В тялото ти има клетки (СД4+ или Т-клетки), които са нещо като СОТ система – те не могат да те предпазят от болести, но винаги, когато в тялото ти нахлуе „агресор”, алармират останалите ти клетки, че е настъпило „военно положение” и е време за самоотбрана. ХИВ вирусът атакува именно тези твои „пазачи” и така ги дезориентира, че те спират да подават сигнал за тревога на имунната ти система – все едно обезвреждат СОТ системата и разбиват вратата, през която вече безпрепятствено може да влезе всеки „злодей”.

Всичко това съвсем не е задължително да се случи, тъй като съществува терапия (виж Мит №3). Разбира се, чисто теоретично можеш наистина да умреш от СПИН, но само ако откажеш лечение и елементарни грижи за себе си, тоест ако сериозно се постараеш.

3. Няма лечение 
Напротив, вече от години съществува антиретровирусна терапия, която не може да излекува напълно ХИВ инфекцията, но успява да ограничи разпространението й в тялото, така че носителите на вируса могат да живеят напълно нормално, и то до дълбока старост. Благодарение на тази терапия ХИВ отдавна вече не е смъртна присъда, а просто хронично заболяване, подобно на хипертонията и диабета примерно. В България терапията е напълно безплатна.

4. ХИВ лови само гейове, наркомани и проститутки 

Първо, митът, че типичният лайфстайл на тези групи хора е високорисков, не е задължително и винаги верен, и второ, лесно подхранва вярването, че „свестните” хора са защитени от ХИВ по подразбиране. Подобно убеждение е дълбоко погрешно и опасно, защото води до необоснована непредпазливост („Внимавам с кого си лягам”, „Той/тя не изглежда такъв човек”), като в същото време задълбочава изолацията и дискриминацията, на която са подложени ХИВ-позитивните хора. Истината е, че за да се инфектираш с ХИВ, изобщо не е задължително да си „пропаднал” и непременно промискуитетен. Разбира се, ако правиш необезопасен секс с голям брой партньори, рискът е безспорно по-голям, но понякога е достатъчен един-единствен контакт с когото трябва.

5. Опасно е да докосвам ХИВ-серопозитивен 

ХИВ/СПИН обичайно предизвиква напълно необоснована истерия, ужас и хипохондрични изблици, които са резултат просто от недостатъчна информация. ХИВ има само в пет телесни течности: кръв, сперма, предеякулат, вагинален секрет и кърма. И инфектирането с ХИВ е възможно само когато някоя от изброените течности попадне в кръвообращението ти, а това не е чак толкова проста работа. Или поне не става с приятелско докосване, прегръдка, целувка, общи прибори за хранене и т.н.

6. Мен това не ме засяга 

Ако вярваш в този мит, вероятно се самоопределяш като „порядъчен” човек и вярваш в Мит №4 - тоест смяташ, че ХИВ е някаква екзотика, която върлува само в третия свят, гей клубовете, наркоманските свърталища и евентуално по ромските гета. Всъщност огромна част от инфектираните с ХИВ хора по абсолютно нищо не се различават от всеки средностатистически човек, включително от теб и мен – те са образовани и симпатични, изглеждат добре, също като теб ходят на работа, пазаруват в същите магазини, тренират в същия фитнес и вечер разпускат в същите кръчми. Много от тях дори не подозират, че са носители на вируса и най-често го научават случайно - когато по някакъв друг повод си направят тест, или чак когато развият симптоми, което може да бъде години след заразяването. Затова рискът от инфектиране с ХИВ засяга абсолютно всеки сексуално активен човек – освен ако с партньора ти не сте си наистина тотално и гарантирано верни.

7. Няма смисъл от тестовете/По-добре да не знам 

Напротив, редовните тестове за ХИВ са елементарна и задължителна грижа както за собственото ти здраве, така и за тези, с които правиш секс. Ранното откриване на вируса ти дава шанс да започнеш навреме АРТ (антиретровирусна терапия), която ще ограничи разпространението на вируса в тялото ти, ще предотврати развитието на СПИН и драстично ще намали риска от заразяване на партньорите ти.

8. В България няма ХИВ 

Това, разбира се, не е вярно. До момента има над 900 официално регистрирани ХИВ-серопозитивни хора, но никой не знае колко са реално. Биха могли да са и 8000, дори повече - истинският им брой няма как да се узнае, защото повечето от тях самите нямат представа, че са носители на вируса, а много от тези, които знаят, го пазят в дълбока тайна, заради страха от отхвърляне, дискриминация и всички загуби, които биха понесли, ако се разкрият. Поради същата причина огромен брой хора се страхуват да се тестват (виж Мит №4).

 

  



декември 2008 
 

 

 

 

 

 


Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

5.5219