Поради ред причини досега възрастта изобщо не ме е занимавала като тема. Дали заради липсата ми на предразсъдъци и осъзнаването, че е отрупана с клишета, дали защото основната ми професия е сред малкото, при които възрастта е предимство, или защото имам младолик ген и често чувам как „никой не ми дава годините” – впрочем наскоро навърших 38 и този несръчен „комплимент” все ме хвърля в недоумение: толкова много ли са 38, че да е такова постижение „да не изглеждам на толкова”? Както и да е - просто не се бях замисляла. Замислих се едва наскоро, когато най-добрата ми приятелка внезапно загуби работата си и се наложи да си търси нова, а аз се заех активно да й помагам в тази – както се оказа по-късно – почти обречена задача.

Въпросната приятелка е уникална – като личност, професионализъм, таланти, всичко. Нямате представа какъв човек е! Интелигентна, образована, компютърно грамотна, с богат опит, всеотдайна, лоялна – ако питате мен, тя е служителят-мечта, за когото работодателите трябва да се избиват. Оказа се обаче, че има един сериозен недостатък – на 53 е. И за близо година НИКОЙ не я потърси, въпреки че праща СВ-то си поне на десет места дневно.

Когато го чух за пръв път, не повярвах. Ако ставаше дума за непознат, щях да заподозра, че просто си търси приемливо и щадящо егото му алиби, прикриващо липсата му на качества. Тази жена обаче я познавам от десет години и ви гарантирам, че на нея такива алибита не й трябват.

Проведох няколко блиц анкети сред приятелите ми, за да сверя подозренията си – всички, без изключения, ги потвърдиха. За жените над 30 шансовете да си намерят хубава работа рязко намаляват, дори в браншове, в които повечето опит е очевидно предимство. А за самотните дами над 40 става изключително трудно да си намерят партньор, тъй като мъжете традиционно предпочитат „агнешко”.  И осъзнах, че навън върлува нов вид дискриминация – много по-подмолна и непризната от никого, но и много по-жестока от всяка друга. Дискриминация, родена от новото табу – старостта.

Колкото да е модерно да се говори за равенството между половете, изглежда, че такова няма, когато застанем пред Бога на времето. Макар днес жизненият цикъл е изместен с минимум 10-15 години напред, според клишето мъжът на 50 е „в разцвета си”, докато неговата връстничка – в своя залез. Митологията около мъжкото остаряване е почти изцяло в обратната посока – мъжете остаряват като катедрали, техните бръчици са мъжествени, белите им коси – мъдри, а Клинт Истууд все още се води секс символ, изтръгва въздишки с набразденото си лице и изобщо не му е неудобно, че вече е почти на 80.

Жените доста по-често стават жертва на тази дискриминация, която, освен вицове за Лили Иванова и върволици безработни жени над 30, роди цяла антиейджинг индустрия. Огледайте се, момичета - отвсякъде сме атакувани от реклами на продукти и услуги, които настойчиво ни внушават едно и също – бръчките трябва да се заличават, белите коси да се боядисват, мускулите да се стягат, провисналото да се изрязва. Дори в списанието, което в момента четете, ще се препънете в минимум три предложения за ревитализиращ крем, стягаща маска за лице или чудодеен околоочен контур, които ще ви подмладят поне наполовина. Нямате право да остарявате, това е грозно, неприлично и тутакси ви превръща в залежала, неестетична и непоискана стока по рафтовете на живота!

И преди вкупом да надигнем глас срещу лошите мъже, които ни побъркват с техните претенции да сме вечно млади, искам да ви напомня, че често ние самите напълно доброволно поддържаме (а може би дори създаваме) митове, легенди и традиции, които правят възрастта ни тема табу и ни карат да се паникьосваме от новопоявилия се в слепоочията ни бял косъм.

Веднага давам пример – „Жена не се пита за годините!” – едно от най-лицемерните и унизителни „правила на добрия тон”, което е толкова дълбоко вкоренено в умовете ни клише, че дори аз понякога се хващам как се притеснявам да попитам жена за възрастта й, макар никога да крия моята. Не зная откъде и как се е появил този стереотип – може би е отломка от някогашния мракобесен патриархат, когато основната функция на жената е била да ражда и да обгрижва мъжа. Тоест да са плодовита, пъргава и хубавка - все качества, присъщи на младостта, с която е била измервана женската стойност. А в онези времена жените не са имали друг избор, освен да се съгласят с това.

Постепенно идеята е мутирала в социална норма и куртоазно правило - фръцливо женско кокетство и закон за "истинския джентълмен". За да не си личи колко е обидно, правилото е напудрено отгоре с допълнителни значения – например "Истинските жени нямат възраст" - по-приемливо звучи уж. Но като се обели този горен пласт, същността на "забраната" да се оповестява женската възраст, е същата: жената е ценна, докато е млада. Точка. Одъртееш ли, вече не ставаш за нищо, затова по-добре не казвай на колко си години, въпреки че с просто око се вижда, че не си на двадесет.  

Ако приемем фертилността за единственото полезно женско качество, ужасът ни от остаряването е напълно основателен, защото след определена възраст приключваме с яйцеклетките. Е, по същото време мъжете пък почват все по-трудно „да вдигат самолета”, но това е чисто технически проблем. Мъжете могат да произвеждат сперматозоиди до смъртния си одър - тоест те, за разлика от нас, могат да се възпроизвеждат до последно, и то в неограничени количества.

Разбира се, модерният свят отдавна вече не прави секс само за да се множи – сексът днес се прави главно за удоволствие и е най-продаваната стока - във всеки смисъл на думата. При това „потребителите” отдавна не са само мъжете. Няма да се впускам в исторически преглед на ключови събития като изобретяването на контрацептивите и феминистките движения, но днешната модерна жена е сексуално активна и адски информирана, пазарува от секс шоповете наравно с мъжете, знае къде й е джи-точката и си настоява за оргазмите.

И тук има една малка уловка. Нашите баби и майки успяха лично да сринат някогашния мъжки монопол върху удоволствието, но преди да смогнат да се насладят на победата, откриха, че райската градина е окупирана от техните дъщери и внучки, а на тях не им е мястото там. Роди се нов монопол – на младите и красивите – и нов култ към тях. На този фон старостта стана особено зловеща, защото – още едно клише – всички единодушно решихме, че старостта изключва секса. Възрастните жени не правят секс – това е грозно и перверзно! А примери като Мадона само потвърждават правилото.

И така си върви животът - ние крием годините си, мъжете не смеят да питат, отчаяно се борим с времето и изпадаме в криза, когато някой кретен ни нарече „стара чанта”. Хайде обаче да помислим – кой ги създава тези правила? Мъжете, собствените ни деца - или ние самите? Не си ли учим взаимно в какво да вярваме и как да се държим едни с други? Може ли да се наложи стереотип, ако няма кой да се съгласи с него? Кой е виновен, че превръщаме клишета в норми и сляпо ги следваме, без да ни хрумне да се усъмним в тях, дори когато ставаме техни жертви? И без да си даваме сметка, че всяка лъжа може да се превърне в истина, когато се повтори достатъчно много пъти – и ако има кой да повярва в нея.

Я си представете, момичета, какво би станало, ако изведнъж вкупом си размахаме егенетата, спрем да си харчим заплатите за поредното подмладяващо чудо и запречим с нахално токче вратата на бюрото за безработни? Освен масовия фалит на козметични гиганти, модни диктатори и клиники за пластична хирургия – дали няма накрая да се сетим и за други гледни точки? Какво означават всъщност бръчиците, прошарените слепоочия и белезите на времето по телата ни - амортизация, обезобразяване, разпад? Или следи от преживян опит, който ни прави уникални, специални и интересни? Дали самите ние търсим истинска комуникация със света, в която този опит има значение? Или сме просто обекти на консумация, чиято цена пада с изтичането на срока ни на годност? Мъжете ли ни възприемат така, или ние самите?

Всъщност истината е, че има много възрастни жени, които не си крият годините и правят секс, при това редовно, пълноценно и до сетния си час – стига да са здрави и в мир със себе си. Стига да е имало кой да ги научи да остаряват достойно, спокойно и красиво, да усещат интуитивно естествените цикли на живота и грациозно и с наслада да се приплъзват през годините. И защото така са си избрали.

февруари 2009