Кой е кръстът на човека-творец според теб?

Чак пък кръст…:) Творчеството е удоволствие и благодат, а не мъченичество. Според мен творците са благословени заради способността си да артикулират емоциите си на езика на символите - понякога този език е почти единственият възможен.

Малко ме притеснява леко елитарното звучене на „човека-творец”  - за мен всеки човек има първичната потребност от творческо себеизразяване, както и вродена способност да го прави. И едва ли някой би се усъмнил в това, ако е имал поне минимален контакт с деца. Творчеството е просто форма на комуникация, „кодирана” в локалната „азбука” на отделните изкуства. Но всички тези азбуки имат общ корен, а именно – импулсът да изразиш и споделиш с останалите някакво свое преживяване: емоционално, духовно, любовно, религиозно, смазващо, възраждащо, болезнено, щастливо - всякакво.

Кои са изкуствата, които най-добре изразяват твоята личност?

Писането и рисуването, но мисля, че това е чиста случайност – просто тези двете са били най-рано забелязани като интерес от родителите ми, съответно най-старателно отглеждани и най-добре развити у мен. Предполагам, че при други обстоятелства спокойно съм могла да стана цигуларка или джаз певица примерно.:)

Как би искала да бъде възприето твоето изкуство?

Ако човек твори с предварителна идея как иска да му възприемат изкуството, това вече не е изкуство, а най-обикновено производство. Творчеството е като да хвърляш писма в бутилка – „пишеш”, защото така ти напира отвътре, после мяташ „писмото” в морето, но рано или късно някой го открива и те чува.

Как би определила себе си с три думи?

Не мога с три.:))

Кой е мостът между проза, публицистика, поезия, изобразително изкуство и психотерапия?

В моя случай – аз съм мостът. Какво друго може да бъде?

Как гледаш на заниманията си с психотерапия?

Хората са като големи къщи с много стаи – някои от тези стаи са поразхвърляни, други са тъмни, заключени и населени с всякакви чудовища, родени в уплашеното въображение. Психотерапията е като бавна разходка из къщата и опит на човека да поразтреби, да изхвърли всичко, което вече не му трябва и само събира прах из скриновете, а накрая да отключи затворените стаи, да светне лампите и да провери какво има там. Аз съм просто придружител в това пътешествие – вървя заедно с човека, помагам в разчистването, пазя му страх, когато наднича в тъмното и съпреживявам облекчението и радостта му, когато сам открие, че всъщност зад вратата няма нищо особено.

Каква е ролята на изкуството в твоя живот?

По-скоро се питам каква е ролята на моя живот в изкуството.:)

Кои са посланията на източната философия, които за теб лично са от най-голямо значение?

Не съм чак такъв познавач на източната философия, та да се изказвам компетентно, но като цяло ми е близко разбирането за вселената като нещо завършено и цялостно, а всяка нейна част, включително човеците – като мънички нейни „фрактални” повторения. На изток като че ли имат по-системно мислене и по-дълбок усет за това как всичко е свързано с всичко. Идеята за прераждането също ми е симпатична, но си имам едно наум, защото с нея лесно се спекулира, а трудно се доказва.

Кои са начините човек да живее в хармония със самия себе си?

Всеки си намира неговите начини. Аз моя още го търся.:)

В какво се изразява според теб феноменът на човешкия живот? А на човешката смърт?

Смъртта дефинира границите, придава смисъл, плътност и мобилизира – сигурно си забелязала как с дни се мотаеш и отлагаш някаква задача и едва когато те притиснат срокове, се стягаш и в последния момент се юрваш да свършиш работата. Всички го правим. Смъртта е онова, което ни подсеща, че нямаме време за губене, а страхът от нея – когато е в здравословни граници - пази живота. Когато обаче този страх стане твърде истеричен, ние почваме да се правим, че я няма. Като резултат губим респекта си към нещата, които са по-големи от нас и почваме да се взимаме много насериозно. От което, според мен, произтичат повечето човешки драми.

Кои са твоите любими съвременни творци?

Само за българските ще ти кажа: от художниците ми е много любим Росен Рашев-Рошпака. Него не можеш да го сбъркаш, в картините му има нещо минималистично, простодушно, обезоръжаващо, архаично и магично – като древни гравюри на космически знаци.

Като писател и публицист ми е най-любима собствената ми майка, която за съжаление вече от години не се занимава с това, но пише невероятно хубаво и е един от най-талантливите хора, които познавам въобще! Тя е истинска магьосница на словото и има рядката дарба да въздейства на емоциите толкова силно, че почти безотказно да разплаква читателите. Тя е и първият ми и най-голям учител – във всеки смисъл на думата.

Влюбена съм в поезията на Бояна Петкова – много млада, но вече призната поетеса – тя буквално рисува с думи толкова ярки, живи и плътни картини, че със стиховете си умее да предизвиква буквално физически усещания. Както казва баба ми – „бръква ти в джигера”.:) За мен нейните стихове са съвършени и цялостни – нито една дума не можеш да махнеш или добавиш – като някакви небесни откровения, недокоснати от човешка ръка.

Много обичам текстовете на Ана Клисарска, Михаела Петрова, Красимира Хаджииванова, Мария Донева, Димитър Динев и много други - както виждаш, повечето са ми връстници, а почти всички ги познавам лично. Понякога си мисля колко е хубаво, че съм съвременник на толкова талантливи хора, с които заедно пишем новата страница от историята - както са правили тези преди нас. Не е вярно, че сегашното време е "ялово" и не ражда надарени творци - напротив. Просто всяко време е уникално и си има неговите уникални творци.

Вярваш ли в таланта и какво е той за теб?

Познавам твърде много видимо талантливи хора, за да не вярвам. От друга страна всичките ми познати талантливци са и работливци – така че талантът е по-скоро възможност, потенциал, семе, което трябва внимателно и системно да се отглежда и полива, за да поникне и цъфне нещо, видимо за света.

За какво мечтаеш?

Така да си изживея живота, че когато стигна до финала му, да си тръгна усмихната.

Оригинална публикация:
http://www.public-republic.com/magazine/2008/12/7739.php