Традиционалисти

Както личи от името, това най-често са обитатели на селата, макар доста от тях да са мигрирали из по-големите градове. По правило те никога нямат собствено мнение по въпроса. За тях традицията е закон, а мисълта, че могат да разочароват родителите си (обществото, родата и т.н.) до такава степен ги парализира, че и през ум не им минава да пробват да пренапишат сценария на живота си по свой вкус. Тази зависимост от одобрението на авторитетните за тях фигури предопределя и избора им на партньор – мъжете си взимат за булка “добро момиче”, което да е чевръста домакиня и грижовна майка (като тяхната). Жените пък по някакъв магически начин успяват да открият дословно, подмладено копие на бащите си. Брачните церемонии на традиционалистите са поразително еднотипни и добре познати още от хеписоц времената – народни хора и бонбонки “Детска радост”, акордеонисти, ресторанти, кебапчета, наздравици, малки шаферки, които щъпукат насред многолюдната рода, просълзени баби и, разбира се, монотонният глас на служителката в гражданското, която оповестява появата на поредната “най-малка клетка на обществото”. Тези бракове рядко са щастливи, но разводите са почти изключени, защото това би означавало голям резил и непростимо оскърбление за родата. Затова традиционалистите безропотно си “влачат кръста” под умилените погледи на мама и татко.

Дезориентирани

Те прекарват живота си в дълбоко и хронично недоумение, като и на тях самите не им е ясно какво не им е ясно. Често имат оня отнесено-тревожен вид на човек, който се чуди дали е изключил ютията, но притеснението му не е достатъчно силно, за да го мотивира да се върне и да провери. Обикновено са благи и много романтични хорица и никога не успяват да проумеят защо в живота не става като по филмите. Някои от тях се женят, други не, но и в двата случая решението не е тяхно. Нямат никаква представа какво искат и лесно се влияят от всякакви външни обстоятелства и внушения. Затова с лекота могат да се превърнат в почти всеки от останалите типове – всичко е въпрос на случайно задухал вятър. Тези, които всъщност „дърпат конците” са техните партньори или родители, на които дезориентираните са вечна жертва. Обичат да ходят по врачки и астролози и стриктно спазват всяко предсказание и препоръка, стига междувременно някой по-голям за тях авторитет да не ги разубеди. При някои тежко дезоирентирани неведението обхваща и базисни сексуални мерки за безопасност, поради което нежеланата бременност и последващите бракове „набързо” най-често сполетяват именно тази група.

Прагматици

Обикновено се женят поради чиста случайност и напълно прагматични причини – примерно печелят Зелена карта и за да заминат легално с гаджето си, набързо минават през гражданското. Или пък жената забременява и прагматиците преценяват, че с подписа ще си спестят всички юридически усложнения от новосъздалата се ситуация. За разлика от дезориентираните не си правят никакви илюзии и са наясно, че по-късно може и да се разведат, както и най-често става – когато някой от тях се влюби например. Понякога обаче такива бракове се оказват удивително устойчиви – просто в тях няма никакви емоционални очаквания и съответно разочарования. На прагматиците не им се занимава да се развеждат, да не говорим, че умеят добре да планират семейния бюджет и предпочитат да инвестират средствата си в по-практични и приятни неща, вместо в дълги, скъпи и тягостни бракоразводни процедури. И могат да си живеят така с години – без да се обичат, но и без да си пречат. Отношенията им са ясни и дефинирани до последната подробност и съжителството им прилича повече на съвместен бизнес, отколкото на брак. Е, какво пък...

Бунтари

Техният житейски сценарий е предопределен от някаква семейна драма, която те са се заклели, че ще избегнат на всяка цена. Често са деца на разведени, тиранични или алкохолизирани родители, които са превърнали живота им в ад. Затова душите на бунтарите са белязани с задушливия аромат на стари травми, от които те вечно бягат и изборът им на партньор и стил на живот винаги е опит за компенсация и защита от преживяното. Отношението им към брака може да бъде всякакво – от пълно отрицание до фанатично преследване – зависи какви точно са призраците, които им дишат във врата. Някои от тях никога не се женят, защото „не искат това да им се случи”. Други пък се женят просто за да напуснат дома на родителите си или за да им направят напук, особено след дългогодишен и тежък контрол За разлика от дезориентираните, те имат много ясна представа какво правят и защо. Въпреки това поразително често успяват дословно да повторят кошмара, от който бягат. Понякога  по няколко пъти. 

Неоромантици 

Те са модерни, независими и добре образовани хора, които чудесно се справят със съвременния градски живот. Въпреки това ги измъчва необяснима носталгия по онези стари времена, когато жените са били истински дами, а мъжете – джентълмени. Времената на чернобелите фотографии, червените рози, колосаните носни кърпички, ръчно писаните любовни писма, Големите любови и годежните пръстени. И се опитват да извадят тази ретро романтика от старото чекмедже, да избършат праха от нея и да й вдъхнат нов живот. За разлика от традиционалистите, го правят напълно осъзнато и се женят по любов. Често смътно усещат, че брачната институция агонизира и е на доизживяване, но въпреки това жената-неоромантик иска на всяка цена “да бъде булка”, а мъжът – да я пренесе на ръце през прага на новия им живот. Просто смятат това за красиво и вярват, че подобни ритуали ще направят отношенията им още по-специални. Неоромантиците държат повече на църковния брак, отколкото на гражданския и ако можеха, биха пропуснали втория – за тях е важно да изрекат тяхното “докато смъртта ни раздели” пред Бога. Ако бракът им се скапе, го преживяват тежко и понякога изобщо не успяват да се възстановят от шока. Поне докато не срещнат поредната си Голяма любов.

Калпазаните

Независимо дали са на 20, 40 или 60, те просто не искат да пораснат и да поемат отговорност. Често имат артистични професии и живеят сред купища неизмити чинии и празни бутилки. Те са вечните тийнейджъри, които искат се веселят по цяла нощ, да препиват с водка, да гледат порно, да спят до обяд и никой да не им иска обяснение. За тях бракът е подписване на присъда за доживотен затвор, а децата – хомот, който завинаги ще ликвидира личния им живот. Не са лишени от романтика и често имат интензивен любовен живот, но връзките им рядко траят повече от месец, защото след този срок калпазаните смятат, че “играта загрубява” и призракът на брака започва да се промъква в кошмарите им. Мъжът-калпазанин прилича на един Питър Пан, който цял живот търси своята Уенди, но когато я намери, си плюе на петите, защото тя иска да свият гнездо, а той – да скита по света, волен като вятъра. Жената-калпазанин често доста неучтиво е наричана “кучка”, защото предпочита да има трима любовници, отколкото един съпруг и котка вместо бебе. След като навършат 40-50 години, калпазаните и от двата пола често се ориентират към доста по-млади от тях партньори, защото връстниците им вече ги е „очукал животът” и не стават за нищо друго, освен кисело да се оплакват от благоверните си. А и вече не успяват да насмогнат на калпазаните в леглото и по кръчмите – с което младите се справят значително по-успешно.

Ренесансовите хора

Това са пророците на новото поколение, които настояват да поемат изцяло авторството над живота си. Те са родени магьосници - интуитивно виждат „голямата картина” на нещата и усещат всички взаимовръзки на земно и вселенско ниво. Почти винаги са творци – ако не като професия, то поне като житейска философия. За тях бракът е като чернобелите телевизори и аналоговите телефони – нещо изиграло ролята си в човешката история, на което просто му е минало времето. Смятат за напълно излишно да намесват държавата и закона в интимните си отношения и предпочитат да следват естествения ритъм на чувствата и желанията си. Не вярват в Голямата любов, а в Сродната душа (любим техен израз) и я разпознават отдалеч като с невидим радар. Повечето от тях рано или късно срещат човек, с когото остават дълги години, дори цял живот. Ако пък не го срещнат, живеят сами, при това с огромна наслада. Според тях сродните им души могат да бъдат неограничен брой и те вярват, че всеки човек в живота им допринася по някакъв начин за духовната им еволюция. Връзките им са доста неконвенционални от гледна точка на останалите групи, затова често са смятани за ексцентрици, а някои дори (напълно неоснователно) ги объркват с калпазаните. Въпреки интензивния си социален и емоционален живот, като цяло ренесансовите хора живеят в самота и уединение, което обаче рядко ги притеснява особено.      

11 август 2006