Той винаги излиза преди мен сутрин.

Когато вляза в асансьора, усещам, че е бил там преди броени минути. Във въздуха са останали микроскопични, прозрачни следи от парфюма му. Целият асансьор ухае на него. Ароматът някак полепва по ноздрите ми, прониква дълбоко в дробовете ми… И го усещам още дълго след като изляза навън.

Парфюмът му мирише на секс. Изтънчен, фин, въздушен аромат. В същото време нагъл и проникващ. Разсъбличащ. Всеки път, когато го усетя, ми се струва, че се провира през тъканта на роклята ми и плъзва по голата ми кожа. Почти физически го усещам – като невидима мъжка длан, която само с едно властно движение обезглавява здравия ми разум и ме превръща в мокро, треперещо и задъхано желание…

Живея на шестия етаж. Докато сляза до първия, ми се струва, че минава страшно много време. Достатъчно, за да вдишам дълбоко парфюма му. И да се опитам да си го представя. Сигурна съм, че е с тъмна коса и фини пръсти. Може би с тъмни очи. Тежки, пронизващи очи, които ме карат да притворя моите и да си представя как внезапно захапва шията ми. Като вампир. Тази фантазия така подкосява краката ми, че леко се олюлявам и се облягам на стената на асансьора. Междувременно съм стигнала до първия етаж. Когато спира, асансьорът винаги се раздрусва. Малко грубо ме приземява и сякаш изгасва екрана на въображението ми. Но ароматът на нощ и секс остава вътре – като мъничък, невидим дух се прибира в ъгъла, за да ме издебне отново на следващата сутрин. Отвън ме чака новият ден.

Когато излизам от асансьора, продължавам да душа въздуха като куче-търсач. Ноздрите ми дискретно потръпват – опитвам се да се закача за следата и по нишката да го открия. Знам, че току-що е минал оттук, толкова силно ухае… Озъртам се. Наоколо има много мъже – най-различни. Тръгват нанякъде. Всеки един би могъл да бъде той. На няколко метра от входната врата ароматът избледнява и се стопява. Може би все пак е наблизо… Може би дори в момента ме вижда как внимателно опипвам с поглед стъпките му. Може би знае, че го търся. И докато бавно дръпва от цигарата си, наблюдава как се отдалечавам. Знае, че ще ме има някога, но не бърза. Харесва му да отлага. Да ме измъчва… И на мен ми харесва. 

Понякога се ядосвам, че никога не го засичам. Сякаш нарочно ми се изплъзва. Сякаш знае, че излизам точно в 8 и 15 и е изчислил кога точно да тръгне, така че да се разминем на милиметри, но и следата от парфюма му да е достатъчно гъста, за да е сигурен, че ще я усетя. Може би поне веднъж се е върнал да вземе нещо забравено – и тогава и той е усетил полъха от моя парфюм в асансьора. Може би е имал време да си представи как отмества назад дългата ми коса и одрасква със зъби шията ми. Като вампир…

Всъщност изобщо не познавам съседите си. Шест етажа по три апартамента – това са много хора. Познавам само тези отсреща и домоуправителя. В останалите апартаменти дори нямам представа кой живее. Веднъж ми хрумна да се самопредложа за касиер на входа с тайната мисъл, че така ще мога да разбера кой е той и къде живее. После се отказах, разбира се – не ставам за тази работа. Все някога ще разбера кой е, сигурна съм. Мисълта, че вероятно е само на броени метри от мен, просто ме побърква. Може би и той пазарува в магазина на ъгъла. Плащаме си тока, осигуровките и кабелната телевизия на едно и също място. А може би понякога късно вечер едновременно се приближаваме до прозореца - заслушани в нощните шумове, отпивайки от запотена чаша Смирнофф.

Когато се случи да не усетя парфюма му сутрин, ме обзема някаква странна тревога. Сякаш загубвам посоката на предстоящия ден. Липсва ми този призрачен аромат на мъж, нощ и секс. Фантазията ми остава гладна. Струва ми се, че асансьорът е празен и студен – отегчено наблюдавам как се спуска през етажите и трескаво размишлявам къде е моят непознат любовник. Понякога леко докосвам шията си – сякаш с върховете на пръстите си търся следите от зъбите му. Чувствам се глупаво, става ми криво и безсмислено. В такива моменти цялата ми еротична енергия някак спихва и мутира в някакво апатично раздразнение. Обикновено на следващата сутрин асансьорът отново ухае на него. Тогава се успокоявам – светът отново се подрежда и денят започва зареден с онази нервна, но толкова жива енергия.

Една вечер, докато пазарувах от супера на ъгъла, усетих парфюма му – буквално на сантиметри от мен. Ароматът почти ме блъсна – идваше отзад. Да, Той беше зад мен, на опашката пред касата. Сърцето ми прескочи и за няколко секунди почти спря. Не можех да объркам този аромат – знаех, че това е Той. Не смеех да се обърна от вълнение. Толкова бях копняла за този момент – да мога да видя очите на моя „асансьорен” любим! Най-после да потъна цялата в този плътен облак от еротика и аромат, вместо да догонвам изтъняващите нишки с потрепващи ноздри като куче-търсач. А сега се почувствах толкова неподготвена… Представих си как ще прибера торбите с покупките престорено бавно, за да го изчакам. Как ще тръгнем заедно – макар на няколко крачки разстояние. Нарочно ще се бавя, за да не се отдалеча твърде много. Как после ще отключа входната врата, заедно ще влезем в асансьора. Как отново ще ме нападне ароматът му. Как преди да посегна към копчето, ще го попитам „За кой етаж сте?” – а той ще отговори „За Вашия…”. Как ще вдигна очи и най-после погледите ни ще се сграбчат. Как той ще прекрачи прага на апартамента ми с походка на гладен тигър… И едва дочакал да затворя вратата, ще впие зъби в шията ми – като вампир…

В този момент чух гласа му зад мен – „…и едно пакетче дъвки!”.

Беше едновременно дрезгав и фалцетен глас, някак несигурен – в началото на изречението беше почти басов, а към края - писклив.

Рязко се обърнах.

Зад мен стоеше дребен тийнейджър, с широки дънки с увиснало дъно и суитчър. Обилно намазана с гел коса на стърчащи нагоре кичури, огромни слънчеви очила тип „муха-месарка”.  По детски гладка кожа, поразена от акне, с тук-там плахо набола брада…

 Мина покрай мен без дори да ме погледне. После изчезна зад ъгъла.

Само фина следа от парфюма му остана след него и повися във въздуха.

После избледня и се стопи заедно с моята умираща фантазия…